„Под сянката на свещеното дърво“ се радва едновременно на интереса на читателите и на одобрението на критиката. Книгата е преведена на 18 езика и е в бестселъровите класации от издаването си през 2012. Ню Йорк Таймс, Крисчън Сайънс Монитър и Къркъс Ривю я обявяват за една от най-добрите книги на 2012 г. „Под сянката на свещеното дърво“ е финалист и на една от най-престижните литературни награди: ПЕН/Хемингуей за 2013 г.


Според тях всички граждани са безполезни паразити, чийто живот няма никаква стойност. Всеки заможен човек, интелектуалец или монах се смята за враг и бива разстрелван заедно със семейството си. За врагове се считат и учителите, лекарите, инженерите, китайците, виетнамците... Всички, които не принадлежат към най-бедната част от селското население на Камбоджа. Само за пет години, вследствие на невиждан геноцид, милиони души загиват от глад и мъчения, поставени в нечовешки условия или направо разстрелвани.


И докато това са само статистики, книгата придава човешко лице на преживените от обикновения камбоджанец страдания. Малкото момиче се опитва да открие смисъл в ужасните събития, на които става свидетел, и да разбере защо се случва всичко това и какви са тези хора, които погазват най-естествената човешка потребност от любов и принадлежност. Според тях всяко чувство е проява на слабост, семейните връзки са нежелателни, а привързаността - опасна. Червените кхмери смятат, че религията е „опиум за народа“, че образованието е не просто излишно, а направо вредно, а човешкият живот няма стойност. Трудно е да запазиш вярата си в хората и надеждата си за по-добро бъдеще насред целия този ужас. Вярна обаче на обещанието, което е дала на баща си, Рами се бори да оцелее, като едновременно с това се стреми да не забравя най-важното: коя е тя самата. Не й е никак лесно да запази своята същност, душевност и мечти в заобикалящата я лудост. Бащата на момичето, известен поет и мислител, я е научил да гледа на света по един различен начин, да вижда красотата в дребните неща и да се радва на всеки проблясък на човечност и благородство. Книгата изобилства с контрасти: величие на духа и нечовешко зверство, безкористна помощ и необяснима омраза, щедрост и безгранична алчност, истинска доблест и нечувана низост...


След като семейството на Рами е принудено да напусне града, започват техните митарства, продължили с години. Семейството е екстрадирано до вътрешността на страната, където бащата скоро е разпознат. За да спаси семейството си, той се жертва и сам се предава - с надеждата да предпази останалите. Скоро семейството е разделено и Рами с майка си и сестричката си е откарана в отдалечено селце, където всички работят на оризовите ниви. В комунистическа Камбоджа на учението се гледа с пренебрежение, всички училища са затворени, книгите са изгорени, а децата са принудени да работят от невръстна възраст. Скоро сестричката на Рами се разболява от малария и умира. Колкото и да се опитват да се впишат и да не се набиват на очи, образованието, добрите маниери и красотата на майката на Рами събуждат ревността на комунистическите функционери и семейството отново е преместено. По пътя те се срещат с чичото на Рами, за да разберат, че всичките им останали роднини са били избити. Следват месеци на изпитания, на каторжен труд, глад и студ, преди страната да бъде „освободена“ от Виетнам. След дълго и мъчително пътуване Рами и майка й успяват да стигнат до границата с Тайланд и попадат в ръцете на спасителен отряд на Обединените нации. Рами успява да изпълни обещанието, което е дала на баща си: оцеляла е, но на каква цена?


Думите... те могат да превърнат света, изпълнен с неправда и болка, в красиво и поетично място - казва бащата на Рами. И точно това е направила Вадей Ратнър: обрисувала е най-ужасяващата действителност на дехуманизирано общество, в което човешкият живот няма цена, но и където силата на човешкия дух се разкрива най-пълно, а любовта тържествува над всички изпитания.
Описана е една действителност, която е колкото екзотична и непозната, толкова и стряскащо близка – навява спомени за недалечното ни минало. В книгата става дума за един много краен, азиатски комунизъм, но водещите принципи са сходни: колективизацията, дехуманизацията, обезличаването, безправието - всичко това, извършвано в името на велики идеали: братство, равенство и свобода.