Много често човек се нуждае от вдъхновение от някоя книга преди сам да започне да пише. Такова е мнението на Луис Мецджър, авторка на романа „A Trick of the Light”. Ето и нейните 7 предложения, публикувани в huffingtonpost.com, за заглавия, които могат да ви помогнат да станете по-добри в писането.


1.

„Уошингтън Скуеър” от Хенри Джеймс. Това е много кратко произведение, но е с изключително комплексни персонажи. Когато четеш, не ги харесваш, но с времето започваш да ги разбираш. Брилянтна книга без герои и злодеи. Няма нужда от тях.

2.

„Rebecca” от Дафни дю Морие. Винаги е добре да се види нещо необикновено, направено добре. Книгата е разказана от първо лице. През цялото време обаче читателят не може да опознае разказвача, докато чак накрая не разбере, че става дума за призрак. Името Ребека е споменато само в заглавието.

3.

„I am the cheese” от Робърт Кормиър. По времето, в което е писал Кормиър, не е имало юношеска литература. Жанрът е сложен и мрачен. Самият автор казва, че е писал за юноши, защото книгите му били прекалено трудни за възрастни. В началото тази творба няма смисъл, но впоследствие всичко се обяснява по начин, който не може да се предвиди. Това е четиво за убийство, предателство, подлост и истината, която дава лъч надежда.

4.

„Коледна песен” от Чарлс Дикенс. Перфектна история. Има 3 призрака – на миналото, настоящето и бъдещето. За една нощ Ебензър Скрудж се превръща от жесток, стиснат и коварен в най-щедрия, добър и весел човек в Лондон. Това е най-драматичната трансформация на литературен герой изобщо.

5.

„Sweet Whispers, Brother Rush” от Вирджиния Хамилтън. Тази книга е подходяща както за почитателите на реалистичната проза, така и за феновете на фентъзи жанра. В реалистична ситуация се случват необикновени неща. „Невъзможно е…но се случи”, казва 14-годишната главна героиня Трий.

6.

„Врява и безумство” от Уилям Фокнър. Трудна книга, но трябва да покажеш воля и да я завършиш, за да я проумееш. Повествованието е от 4 гледни точки. Това е най-добрата книга, в която се съчетават гнева и хумора в едно.

7.

„Лолита” от Владимир Набоков. Тази книга за влечението на възрастен мъж към малко момиче е истински шедьовър. Изказът на автора е невероятен. Тук интересното не е толкова самата история, колкото начина, по който е разказана тя.

Признавам си ,че за пръв път чувам тези заглавия, или дори да съм ги чула, не съм им обърнала внимание. Иначе интересна статия.

Ако трябва да черпя вдъхновение от някой автор, то ще е от Ник Сполдинг, Лайза Клейпас или Питър В. Брет - трима автори, които се изявяват в областта на три коренно различни жанра, но предизвикват сходни емоции у мен и искрено им се възхищавам.